Къртене на преградни стени и облицовки

Преградната стена пречи на новото разпределение. Къртене на преградни стени и облицовки включва контролирано разбиване, отделяне на материалите и изнасяне. Най-важно е да се знае дали зад тях минават кабели, тръби или вентилация.

Първо се уточнява какво носи стената и какво е само облицовка

Не всяка вътрешна стена е подходяща за премахване без допълнителна проверка. Леките преградни стени от гипсокартон, тухла четворка или газобетон се къртят по различен начин и дават различен отпадък.

При облицовките често проблемът не е самата плочка, а лепилото под нея. Стар циментов разтвор може да държи като втори слой мазилка и тогава работата се движи по-бавно, за да не се нарани съседната здрава зона.

• дали стената е преградна или има конструктивна роля;
• има ли контакти, ключове, тръби или абсорбаторен отвор;
• какъв е материалът под облицовката;
• какъв достъп има до входа и контейнера;
• кои части трябва да останат непокътнати.

Ако трябва да се отвори само проход, няма смисъл да се разбива цялата стена. Ясното очертаване на зоната спестява труд, отпадък и последващо изправяне на ръбове.

Разбиването върви от свободния край към връзките със съседни повърхности

Работата започва с освобождаване на място около стената и защита на пода, когато той ще се запази. След това се махат первази, лайсни и видими елементи, които могат да пречат на чистото отделяне.

Първо се отваря малка зона, за да се види вътрешността. При гипсокартон кухият звук често крие метална скара, а при тухлена преграда последният ред до тавана може да е запълнен с твърд разтвор.

Къртенето не се прави с еднаква сила навсякъде. До дограма, каси и ъгли ударите се контролират, защото пукнатина в стара мазилка може да тръгне извън планираната част.

Острите парчета плочки и металните профили се събират отделно. При прашни помещения се работи с маска, ръкавици и затворени обувки, особено когато има счупено стъкло или ръждясали крепежи.

Строителният отпадък се събира според материала, не на една купчина

След разбиването материалите се отделят още в помещението. Това намалява носенето напред-назад и не блокира коридора, асансьора или стълбището.

Тухлите и газобетонът се чувалират на тежест, която може да се носи безопасно. Плочките режат чувалите, затова при тях се внимава с остри ръбове и претъпкване.

Дървените ламперии и гипсокартонът заемат повече обем от очакваното. Ако има изолация зад тях, тя се отделя, защото праши силно и се разнася лесно по жилището.

При стени, потъмнели от дим, къртенето не винаги е нужно. Ако основата е здрава, по-подходящо може да бъде почистване на сажди от стени и тавани, вместо премахване на цялата облицовка.

Цената идва от обема, носенето и сложността около стената

При тази услуга се плаща основно за разбиване, събиране, чувалиране, изнасяне и товарене на строителния отпадък. Повече тежест има при тухла и циментови замазки, а повече обем при гипсокартон и ламперия.

Етажът, асансьорът и разстоянието до мястото за товарене променят времето. Тесен завой на стълбище понякога налага по-дребно разбиване, за да не се удрят стените при изнасяне.

Снимки на стената, пода и пътя до входа често са достатъчни за добра организация. При по-далечни обекти, включително имоти по направление към Асеновград, достъпът и товарният обем трябва да са ясни предварително.

Може ли да се кърти само част от облицовката?

Да, когато останалата част е здрава и ръбът може да се оформи чисто. При кухи плочки обаче съседните редове често се отлепват и трябва да се предвиди малък резерв.

Трябва ли мебелите да се изнесат предварително?

Не винаги. Достатъчно е да има свободен достъп до стената и маршрут за чувалите. Мебели, които остават в стаята, е добре да се покрият и отдалечат от зоната.

Каква информация помага за по-точна организация?

Най-полезни са снимки на стената, облицовката и изхода от жилището. Добре е да се уточнят етажът и дали асансьорът може да се използва.