Къртене на преградни стени и облицовки
Преградната стена пречи на новото разпределение. Къртене на преградни стени и облицовки включва отделяне, разбиване, чувалиране и изнасяне на строителния отпадък. Най-важно е предварително да се провери дали зад нея няма кабели, тръби или носещ елемент.
Преди къртенето се отделя само това, което наистина трябва да падне
При вътрешни ремонти често не е нужно да се маха всичко до тухла. Ако облицовката е здрава и трябва само да се освободи отвор, се работи локално. Това спестява отпадък, шум и последващо изравняване.
Разликата между гипсокартонена преграда, тухлена зидария и стара варова мазилка променя реда на работа. Кухият звук при почукване често показва лека конструкция с метални профили, но около каси и ъгли може да има допълнително укрепване.
Преди разбиване се освобождава място за движение, покриват се близките настилки и се отбелязват зоните, които остават. Контакти, ключове и видими тръби не се къртят на предположение. При съмнение за носеща стена е по-разумно да се потърси конструктор, а не да се разчита на догадки.
Разбиването започва от облицовката, а не от стената
При плочки, камък или ламперия първо се отделя лицевият слой. След това се маха лепилото или подложката, а чак накрая се преминава към самата преграда. Така се вижда реалното състояние на основата и се избягва ненужно дълбоко къртене.
Обичайно работата се подрежда така:
- освобождава се проход до вратата или асансьора;
- свалят се первази, лайсни и лесно отделящи се елементи;
- разбива се облицовката на контролирани участъци;
- стената се кърти отгоре надолу на по-малки части;
- отпадъкът се събира в чували и се изнася поетапно.
При стари фаянсови облицовки парчетата често падат с остри ръбове и залепнала мазилка. Това налага събиране в по-здрави чували и носене на по-малки количества, за да не се разкъсат по стълбите.
Ако помещението е било опушено след пожар, къртенето не решава миризмата по тавана и останалите стени. Тогава има смисъл първо да се прецени дали е нужно почистване на сажди от стени и тавани, вместо да се разбиват здрави повърхности.
Отпадъкът, достъпът и носенето влизат в цената
При къртене на преградни стени и облицовки се плаща основно за труд, обем отпадък, чувалиране, изнасяне, товарене и транспорт. Етажът, липсата на асансьор и дългият маршрут до камиона влияят повече от самата площ на малка баня или коридор.
Тежките парчета зидария не трябва да се трупат в средата на стаята. Натоварването върху пода става излишно, а и после носенето се забавя. По-практично е отпадъкът да се събира на порции и да се изнася, докато се освобождава следващият участък.
Същата логика за достъп, етаж и товарене важи и при организация на обекти в Асеновград, когато се планира изнасяне на строителни отпадъци от жилищни сгради.
Ненужен разход се избягва, когато предварително е ясно какво остава. Ако касата ще се запази, около нея се работи по-бавно. Ако ще се сменя, няма смисъл да се пази мазилка, която така или иначе ще се изреже.
За организиране помагат снимки на стената, пода и пътя до изхода. Полезни са и размери на участъка, който трябва да се премахне.
Въпроси за шум, асансьор и основата след къртене
Колко време отнема премахването на една преградна стена?
Лека гипсокартонена стена обикновено се премахва по-бързо от тухлена преграда с мазилка. Времето се увеличава, когато има плочки, вградени кабели, тесен изход или изнасяне от висок етаж.
Може ли да се използва асансьор за чувалите?
Може, ако асансьорът е защитен и товарът е на малки порции. При остри плочки и тежка зидария е по-безопасно чувалите да не се препълват, защото се късат при вдигане.
Какво остава по стените и пода след къртенето?
Обикновено остават следи от лепило, мазилка и прах по ръбовете. Полезно е да се знае дали следва шпакловане, нова зидария или монтаж, за да не се чисти излишно.